Май и тоя “Левски” не е оня…

След осем години синьо безвремие се задава девета. Некадърникът-треньор  Митов си замина, но некадърникът-директор Боримиров още дава тъпи интервюта. “Собственикът” Спас Русев измъкна едни  пари и дойдоха куп таланти, не ти е работа – вижте един Жорди Гомес, дето едвам ходи, за другите  да не говорим! Единственият читав е Обертан, но той пък се контузи…и в Гълъбово щяхме рано-рано да вдигнем гълъбите от Купата на България…

На всичко отгоре италианският спец Роси още не може да научи тая сбирщина на сносен футбол: бавни и тромави играчи,  топката върви повече назад и настрани, отколкото напред; няма пробиви по крилата и центрирания(нито Прохазка е ляво крило, нито Вутов – дясно); никакви удари отдалеч – абе нищо общо с футбола!

Като видя довечера състава за мача в Стара Загора с “Берое”, веднага ще ви кажа, че  пак ще паднем, ако е същият като в последните срещи. А ако това се случи, дотук  бяхме – ще гледаме гърбовете на “Литекс-Етрополе-София” и делиорманци. И тоя път на публиката ще й писне окончателно…

Четох някъде, че в Европа са картотекирани 12 000 професионални футболисти. Бе как става така, че в последните години на “Герена” дойдоха 80 от тях, а само Гари Родригес  ставаше?! Кои са тия наши гении – скаути и шефове – дето купуват плявата? Дайте ги поименно, кажете колко пари са дали за боклуци, пък ние сами ще сметнем комисионата им – тя под 10% не пада…

В тоя живот всяка работа си иска майстора. Ако го намериш, добре. Ако не – духай супата.

Лошото обаче е, че вече девета година супата духаме ние, милионите редове левскари. И тоя “Левски” май не е оня: с вихрената атака, с красивите голове, с непримирия дух! Все повече живеем с миналото – как сме били “Аякс” и Барселона”; колко еврочетвъртфинали сме имали; за 7:2 и 7:1 срещу истинския, умрял вече ЦСКА; за великите обръщания на резултата; за Гунди и Соколето, Панов и Ивков, Гиби Искренов и Наско Сираков, за треньорите Витлачил, Гочо Василев и Мъри Стоилов!

Мъка, братя, мъка…и краят й се не види…

 

Пламен КАМЕНОВ

 

Въпроси, въпроси, въпроси…а отговори няма!

Приятели ми сториха люта забележка – две седмици откак съм зарязал блога си. Прави са. Занимавах се с несвойствена дейност – преговарях с търговци на вестници и реклама; редактирах дописки, написани право за кошчето; броях приходи, дето ги няма; опитвах се намалявам разходи, без които не може. Абе, не бях човек, а директор…

Журналистиката не се учи – или ти е в кръвта, или не!

 

Да напиша за студентите в УНСС моето кредо в професията, дето ме храни вече 36 години, се оказа трудна работа. При това моят учител Любен Генов ми нареди да напиша максимум 30 реда.

“Скитникът” Георги Марков: Страхът и срамът са за моите съдници!

36 години след подлото му убийство Писателят Дисидент се завърна в родната София

Завърна се като бронзов паметник, сътворен от скулптора Данко Данков. И застана на площад “Журналист” – изправен, с ръка в джоба, вперил поглед напред – Джери, какъвто го помнят приятелите му. И те бяха там, до него: Димитър Бочев, Георги Мишев, Марко Ганчев. Дойде от Лондон жена му Анабел, а от Америка – д-р Георги Лазаров, който е дал парите за паметника. Пред Георги Марков склониха глава трима президенти – Желю Желев, Петър Стоянов, Росен Плевнелиев, и кметицата Йорданка Фандъкова.

Преди 25 години: Кой какво правеше в петък, Десети ноември?

Четиво за всеки, който ще каже: това не се отнася за мене

В 8 сутринта генералният секретар на ЦК на БКП и Председател на Държавния съвет на Народна република България Тодор Живков (78) събира на кафенце в Резиденция „Банкя” обслужващия го персонал. Казва им, че днес ще се раздели с партийния пост, но ще остане на държавния. На готвачката, камериерката, шофьора, медсестрата и охраната хич не им се вярва – бай Тошо командва от 33 години и те не си представят живота без него.

От теб, Волене, остана само омраза!

Една година антикомунистът-патриотар крепеше правителството на БСП-ДПС, сега пак е на тяхна страна

Волене, в края на 1990 г. с теб работехме заедно във вестника на СДС – “Демокрация”. Ти беше сменил първия главен редактор Йордан Василев, аз дойдох от “Труд” и оглавих репортерския отдел. Тогава ти беше седесар, беше честен, псуваше комунистите и Съветския съюз. В същото време пусна на първа страница картата с черепите, която отврати от синята идея всички нормални привърженици на БКП. Аз помагах с каквото мога да се въведе професионализъм в редакцията и вестникът да помага на СДС в битката с червената номенклатура, а не с хилядите редови социалисти, които нямаха вина за золумите на Номенклатурата. Ти беше слаб главен редактор и след няма и година правилно те махнаха.

Задушница за будителите

Тази година Денят на будителите съвпадна с Архангеловата Задушница. Точно навреме!

След преврата на 9-и септември 1944 г. дошлите на власт със съветските щикове нашенски комунисти веднага вадят от календара Деня на будителите. Той не им е нужен. За тях будителите са вредни люде. Врагове на народа. За тях – забрава, ако са умрели вече. Ако са живи – куршум или затвор.

Нашенските мекерета легитимират турската партия!

Всички изяви на ДПС-лидерите у нас и в чужбина показват невероятната им наглост, презрение и омраза към България. След като заковаха електората си със заплахата за “нов възродителен процес” и го зазидаха в икономическите си зандани, тия отрепки купиха и циганите, а и доста българи – главно в обеднелия Северозапад. Прибавете няколкостотин нашенци-ибрикчии и гъзолизци, влиянието на Доган в големия бизнес и в прокуратурата, полицията,следствието и съда/какво направиха те при толкова тв-репортажи за купуване на гласове, за водене на агитация на турски език и т.н., и пр.?!/ : ето ви тъжната картина в Родината.