Въпроси, въпроси, въпроси…а отговори няма!

Приятели ми сториха люта забележка – две седмици откак съм зарязал блога си. Прави са. Занимавах се с несвойствена дейност – преговарях с търговци на вестници и реклама; редактирах дописки, написани право за кошчето; броях приходи, дето ги няма; опитвах се намалявам разходи, без които не може. Абе, не бях човек, а директор…

Журналистиката не се учи – или ти е в кръвта, или не!

 

Да напиша за студентите в УНСС моето кредо в професията, дето ме храни вече 36 години, се оказа трудна работа. При това моят учител Любен Генов ми нареди да напиша максимум 30 реда.

“Скитникът” Георги Марков: Страхът и срамът са за моите съдници!

36 години след подлото му убийство Писателят Дисидент се завърна в родната София

Завърна се като бронзов паметник, сътворен от скулптора Данко Данков. И застана на площад “Журналист” – изправен, с ръка в джоба, вперил поглед напред – Джери, какъвто го помнят приятелите му. И те бяха там, до него: Димитър Бочев, Георги Мишев, Марко Ганчев. Дойде от Лондон жена му Анабел, а от Америка – д-р Георги Лазаров, който е дал парите за паметника. Пред Георги Марков склониха глава трима президенти – Желю Желев, Петър Стоянов, Росен Плевнелиев, и кметицата Йорданка Фандъкова.

Преди 25 години: Кой какво правеше в петък, Десети ноември?

Четиво за всеки, който ще каже: това не се отнася за мене

В 8 сутринта генералният секретар на ЦК на БКП и Председател на Държавния съвет на Народна република България Тодор Живков (78) събира на кафенце в Резиденция „Банкя” обслужващия го персонал. Казва им, че днес ще се раздели с партийния пост, но ще остане на държавния. На готвачката, камериерката, шофьора, медсестрата и охраната хич не им се вярва – бай Тошо командва от 33 години и те не си представят живота без него.

От теб, Волене, остана само омраза!

Една година антикомунистът-патриотар крепеше правителството на БСП-ДПС, сега пак е на тяхна страна

Волене, в края на 1990 г. с теб работехме заедно във вестника на СДС – “Демокрация”. Ти беше сменил първия главен редактор Йордан Василев, аз дойдох от “Труд” и оглавих репортерския отдел. Тогава ти беше седесар, беше честен, псуваше комунистите и Съветския съюз. В същото време пусна на първа страница картата с черепите, която отврати от синята идея всички нормални привърженици на БКП. Аз помагах с каквото мога да се въведе професионализъм в редакцията и вестникът да помага на СДС в битката с червената номенклатура, а не с хилядите редови социалисти, които нямаха вина за золумите на Номенклатурата. Ти беше слаб главен редактор и след няма и година правилно те махнаха.

Задушница за будителите

Тази година Денят на будителите съвпадна с Архангеловата Задушница. Точно навреме!

След преврата на 9-и септември 1944 г. дошлите на власт със съветските щикове нашенски комунисти веднага вадят от календара Деня на будителите. Той не им е нужен. За тях будителите са вредни люде. Врагове на народа. За тях – забрава, ако са умрели вече. Ако са живи – куршум или затвор.

Нашенските мекерета легитимират турската партия!

Всички изяви на ДПС-лидерите у нас и в чужбина показват невероятната им наглост, презрение и омраза към България. След като заковаха електората си със заплахата за “нов възродителен процес” и го зазидаха в икономическите си зандани, тия отрепки купиха и циганите, а и доста българи – главно в обеднелия Северозапад. Прибавете няколкостотин нашенци-ибрикчии и гъзолизци, влиянието на Доган в големия бизнес и в прокуратурата, полицията,следствието и съда/какво направиха те при толкова тв-репортажи за купуване на гласове, за водене на агитация на турски език и т.н., и пр.?!/ : ето ви тъжната картина в Родината.