BEGIN TYPING YOUR SEARCH ABOVE AND PRESS RETURN TO SEARCH. PRESS ESC TO CANCEL

Къде е гробът на цар Борис III?

Вече знаем това, необходимо е разрешение за идентифициране на мястото и за разкопки — специалистите от Националния експертен център за културни и материални ценности към БАН са готови да ги извършат. Защо мълчи Главната прокуратура и как ръководството на МВР тълкува понятието „своевременно”?

… Когато в бр. 68 от 6 април т. г. поставихме въпроса за гроба на нар Борис III не предполагахме, че ще ни пишат толкова хора. Част от мненията публикувахме в бр. 8 от 25 април т. г. Тогава заявихме за готовността на Националния експертен център за културни и материал ни ценности към БАН (със седалище във Велико Търново) да извърши практическите действия по търсенето иа тленните останки (специалисти от центъра през юли 1989 г. от криха и маркираха гроба на хан Кубрат край гр. Полтава в Украйна). Обърнахме се за съдействие към главния прокурор на републиката Евтим СТОИМЕНОВ и към министъ ра на вътрешните работи генерал-полковник Атанас СЕМЕРДЖИЕВ. Благодарихме за подкрепата и предложенията, направени от писателя Петър Константинов в бр. 17 на в. „Поглед” от 23 април т. г. („Запазете етиката на народа ни”), макар че по-късно „Поглед” не постъпи етично спрямо нас (но за това по-долу). Изразихме уважение към експедитивността, с която ни отговори игуменът на Рилската света обител — Драговитийският епископ Йоан.

Оттук нататък зачакахме реакцията на съответните ведомства, като същевременно продължавахме нашето проуч ване. Получихме нови писма, разговаряхме с хора, които ни дадоха ценна информация. Когато събрахме достатъчно данни за това, че ковчегът с тленните останки е заровен близо до разрушения параклис в парка на двореца „Врана”, отидохме в кабинета на главния прокурор — човека, който има пълномощия да разреши процедурата по тър сенето на гроба. За съжаление Евтим Стоименов не ни помогна никак, като се позова на две неща. Първо, че Главната прокуратура дава подобни разрешения само когато има съмнения за извършено престъпление (а в случая не било така). Въпросът ни: “Не е ли престъпление поругаването и разрушаването на гроб?” въобще не впечатли главния прокурор. Второ, че при това положение разрешение за разкопки може да даде Столичният народен съвет — съществувала наредба 21 на МНЗСГ, която урежда ла подобни въпроси (според Е. Стоименов там изрично се посочвало, че разкопки може да се правят само с разрешението на близките на покойника). Макар че в посочената наредба („За хигиенните изисквания за изграждане и поддържане на гробищни паркове (гробища) и погребване и пренасяне на покойници” — „Държавен вестник”, бр. 92 от 20. XI. 1984 г.) НИКЪДЕ не на мерихме текста, указан от Стоименов, се обърнахме съвместно с великотърновския център към СНС (писмото е заведено под № 74-00-ГЗ от 17 май т. г.). Свързахме се с главния юрисконсулт на СНС Иван ГЪЛЪБОВ, който се позова на споменатата вече наредба 21 и по-точно на чл. 14 и 15 от нея и каза, че е необходимо разрешение от близките на покойника.

Ето обаче какво гласи чл. 15 (1): „Изравянето на трупове или останките им преди изтичане на 8 години от погребването се допуска по искане на съдебните органи или по искане на близките на покойниците за погребване на дру го място.” Какво общо има този текст с нашия случай?! От погребението на цар Борис III са минали 47 години; от препогребването — 37…

На 23 май т. г. дойде отговор от МВР, с който бяхме уведомени, че „се извършва проверка” и за резултата от нея ще научим „своевременно”. Тълкуването на това понятие от страна на МВР се оказа доста произволно.

Във в. „Поглед” (бр. 25 от 18 юни т. г.) бе отпечатано много интересно интервю със Симеон II Кобургготски, взето от кореспондента на БТА в Мадрид Йосиф ДАВИДОВ.
Там между другото се казва: „Поглед” иска да открие гроба на Вашия баща. Вестникът се е обърнал към кмета на София, който му отвърнал, че без разрешение на родствени ците никой няма право да отваря гроб. Вие бихте ли дали съгласието си?” — на което Симеон Н отговаря утвърдително.

За съжаление никъде в интервюто няма и дума за приоритета на „Труд” по тази тема. Ние нямаме нищо против съвместното търсене на истината около поругаването на гроба на цар Борис III — на против, приемаме с благодарност всякакво съдействие за намирането на тленните, останки и препогребването им в Рилския манастир (такова е желанието на близките). Не можем да приемем обаче факта, че точно във вестника на СБЖ се нарушава журналистическата етика. Според нас в този случай „Поглед” е действал некоректно.

Тук е мястото да кажем, че още преди месец „Труд” чрез д-р Димитър Иванов — председателя на дружество „Просветление” и член на Инициативния комитет за издирване тленните останки на цар Борис III — изпрати двете свои публикации (заедно с молба за съдействие) на Симеон II. След завръщането си д-р Иванов ни информира, че е предал всичко. Симеон II е благодарил за репортерското проучване, изразил е надежда, че то ще приключи успешно, и е обещал да изпрати на Инициативния комитет пълномощно — съгласие за търсенето на гроба на баща му.

Нека обобщим всичко, казано дотук.

Една немалка част от общественото мнение смята, че е необходимо да се намерят и погребат тленните останки на цар Борис III. Съгласни са и неговите близки.
Има специалисти, готови да идентифицират предполагаемо то място в парка и да извършват разкопки. Доцент Димитър Витанов, директорът на Националния експертен център за културни и материални ценности към БАН (със седалище във Велико Търново), чака paзрешение за работа.

Ведомствата, които могат да дадат такова разрешение — Главната прокуратура и СНС, мьлчат или си прехвърлят „топката”.

Не реагира МВР. Това пове дене е странно, като се има предвид, че негови служители са разрушили царския параклис и са заровили тленните останки. Евентуалното обяснение, че кощунството е сторено по заповед „отгоре”, едва ли ще бъде достатъчно днес…

Стоим на мнението си, че есе пак главният прокурор на републиката може да развърже „възела” около гроба на нар Борис III.

И последно. Не сме монархисти. Но ни боли от тази проява на къса историческа памет, от грубото погазване на народностните ни традиции, според конто оскверняването на един гроб винаги се е смятало за недопустимо. Мъртвият не може да бъде враг никому. Затова смятаме, че тленните останки на цар Борис III трябва да бъдат намерени и погребани там, където са били — в Рилския манастир. Това е дълг, който имаме към българската история. Ние все още не я познаваме в истинския й вариант, все още съдим за факти от нея по начин, услужливо представен на дългогодишните властници от придворни съчинители. Неслучайно се казва, че единствената полза от историята е, че никой не се учи от грешките й. Не е ли дошло време да поправим една такава грешка? Цар Борис III — със своите добри и лоши страни, със своите пристрастия и антипатии — е факт от най-новата българска история. И този факт не става по-маловажен от това дали „някой” го харесва или не…

Пламен КАМЕНОВ

Остави коментар

Please be polite. We appreciate that. Your email address will not be published and required fields are marked