BEGIN TYPING YOUR SEARCH ABOVE AND PRESS RETURN TO SEARCH. PRESS ESC TO CANCEL

Тайнственият КИНТЕКС

Оръжие, морал, държавна тайна, борба за мир, нужда от долари, интернационализъм, гласност, конверсия — как се връзва всичко това?

…Един японски войник бе останал незабелязан във филипинската джунгла 35 години след края на Втората световна война. В сравнение с него търговското предприятие КИНТЕКС е скромно: крие се само от 1967 г. (тогава е създадено). Впрочем крие се нее най-точният израз. Крият го. Но не от чужденците (иначе как ще купуват стоката му), а от нас, българите. Ако някой рече “то само това да е”, няма да е неправ. Но нали всяко нещо си има начало!

Портиерът в импозантната сграда на ул. “Антон Иванов” 66 в столицата (близо до хотел ,Витоша-Ню отани”) не скри любопитството си, когато показах журналистическата си карта. Като промърмори „и такива още не бяха идвали”, той набра вътрешния номер на генералния директор и…

Мрамор, стъкло, алуминий, хладни коридори (с малко табели по варатите), асансьори-мечта (“Шиндлер”). Директорът Иван Дамянов е родом от с. Скравена, Ботевградско, зодия “Козирог”, с жена и две деца, завършил френска гимназия и ВИИ “К. Маркс” (икономика на външната търговия, член на БКП от 1975 г. Основната му заплата е 530 лева, с добавките стига до 700. Казва, че ако не продавал оръжие ще нещо друго – търговията го тегли. Преди КИНТЕКС, където е дошъл през 1977 като заместник-директор, се е трудил за „Хранекспорт” и “Разносизнос” – отговарял е за доставките на маслини кафе, риба. Капитан от запаса. Генерал от търговските войски (шегата е негова собствена).

В началото на разговора обстановката е напрегната – досега Ив. Дамянов не е изпитвал необходимост от интервюта и това му личи…

- Аз съм в неизгодно положение: не знам почти нищо за дейността ви, на ваша страна е безнадеждно остарелият, но все още действащ списък за държавната тайна: не мога да проверя това, което казвате.
– Така е.

- Въпреки това ще се опитам да ви притесня – кой знае дали ще имам друга такава възможност. Какво мислите за това, че непрекъснато декларираме привьрзаността си към световния мир, а продаваме оръжие и боеприпаси на всеки желаещ: тая наша стока убива и осакатява хора, на всичко отгоре доларите, получени от нея, отиват незнайно къде – във всеки случай не при обикновения български поданик.
– Вижте, не КИНТЕКС определя на кого да продаде оръжие. Износът на българско стрелково въоръжение и тилова техника е за армиите иа приятелски страни и за националноосвободителни движения, като се съобразяваме с общата политика на страните от Варшавския договор. Провеждаме търговската политика на правителството в тази област. Но при нас поне – заявявам го отговорно – „сиренето” винаги е било с пари. Даром никому нищо не сме дали. Освен това – оръжие продават и страни, за които никой не би казал, че са недемократични: САЩ, Великобритания, Франция, ФРГ, Испания. Швеция, Италия. И още: не изнасяме супертехника, a обикновено стрелково оръжие…

- Само него ли?
– Е, и свързочна техника, оптически и електрооптически прибори, стрелкови и артилерийски боеприпаси, средства за защита от оръжията за масово поразяване, взривни вещества, униформи и друго интендантско имущество

- В страните, които споменахте, този вид търгоавия е под парламентарен, правителствен и опозиционен коитрол; плюс вечно дебнееща преса (да си спомним само аферата „Ирангейт”). За какъв контрол може да се гопорн у нас? Всичко е обвито в такава свръхтайна, че въпросът “кому е изгодно?”‘ направо се натрапва.
– Добре. Ние осигуряваме на страната солиден валутен доход. Но колективът ни получава заплатата си в левове… И не е вярно, че сме безконтролни: това се прави от министерствата на народната отбрана, на външноикономическите връзки (работим в неговата система), на финансите, на икономиката и планирането.

- Това е новина. И в какво се изразява техният контрол?
– Дават износно-вносни разрешения, правят ни финансови ревизии (и в момента има такава). Сметките ни винаги са излизали.

- Бих се изненадал, ако е иначе. Лошото е, че със салдото на българската икономика работата е коренно различна.
– Да не би ние да сме виновни за това? За нас нещата стоят така: има определена потребност – някой трябва да я задоволява – налице е военна промишленост – нужни са й търговци – това сме ние: по-малко от 200 души високо квалифицирани инженери и икономисти.

- Обаче на едно място прочетох следното: един произведен самолет равно на една не остроена болница; един произведен танк равно на 100 непроизведени леки коли; един произведен снаряд равно на 200 ненапечатани книги. И като цяло: военното производство е равно на мирно непроизводство. Ако богатите и задоволени страни могат да си позволят това, защо и ние трябва дa „вдигаме крак”? Да не говорим за моралната страна на проблема (разминаване между официално прокламираната идеология и практиката), за това, че ни обвиняват в причастност към наркотрафика…
– Е, всяка държава въоръжава своята армия, за да защитава суверенитета си Що се отнася до т.нар. “българска връзка” в наркотрафика: едно са обвиненията, съвсем друго – доказателствата…

- Дойде лошо време за военнопромишления комплекс – и на Изток, и на Запад. Съкращават се войски, унищожава се оръжие, анулират се военни поръчки Задава се мир, а при него бог Марс е заплашен от разореиие. Ето, и у нас се заговори за конверсия (даже излязохме с предложение в ООН). Знам, че много вода ще изтече, докато приказките станат действия, но все пак ме интересува как ще се отрази всичко това на КИНТЕКС.
- Нека не звучи самохвално, но ние сме добри търговци. И досега не сме работили само с оръжие и боеприпаси, но в бъдеще съвсем ще засилим „цивилния” акцент (впрочем и днес 45 на сто от приходите ни са оттам). Имаме специална програма за конверсията: виждаме мястото си като маркетингово звено с пазарна програма и стратегия, насочена към качествено ново развитие на металообработващите машини, електрониката, прецизното машиностроене, уникалното приборостроене, електронизираното оборудване за опазване и контрол на околната среда. Можем да осигурим ефективно сътрудничество със западни фирми – производители иа хладилна техника, битова електроника, офис-оборудване и др. Разбира се, нужно е време – и то не толкова на нас, колко то на отбранителната промишленост. Но началото е сложено…

- Последен въпрос: има ли професия, която бихте забранили да се практикува?
– Не. Щом нещо съществува, значи има потребност от иего.

- Щях да забравя! Откъде идва съкращението КИНТЕКС? Навремето съм чувал, че означава „КИНкалерия и ТЕКС-тил”…
– Вицове! Наименованието е наследство от някогашната Кантора за ИНженерно-Технически ЕКСпорт (функционирала е в Министерството на външната търговия през 1964-1965 г.)

Разговора води
Пламен КАМЕНОВ, о. з редник, пацифист, обикновен български гражданин

23 март 1990 г.

Остави коментар

Please be polite. We appreciate that. Your email address will not be published and required fields are marked