Журналистиката не се учи – или ти е в кръвта, или не!

 

Да напиша за студентите в УНСС моето кредо в професията, дето ме храни вече 36 години, се оказа трудна работа. При това моят учител Любен Генов ми нареди да напиша максимум 30 реда.

“Скитникът” Георги Марков: Страхът и срамът са за моите съдници!

36 години след подлото му убийство Писателят Дисидент се завърна в родната София

Завърна се като бронзов паметник, сътворен от скулптора Данко Данков. И застана на площад “Журналист” – изправен, с ръка в джоба, вперил поглед напред – Джери, какъвто го помнят приятелите му. И те бяха там, до него: Димитър Бочев, Георги Мишев, Марко Ганчев. Дойде от Лондон жена му Анабел, а от Америка – д-р Георги Лазаров, който е дал парите за паметника. Пред Георги Марков склониха глава трима президенти – Желю Желев, Петър Стоянов, Росен Плевнелиев, и кметицата Йорданка Фандъкова.

Преди 25 години: Кой какво правеше в петък, Десети ноември?

Четиво за всеки, който ще каже: това не се отнася за мене

В 8 сутринта генералният секретар на ЦК на БКП и Председател на Държавния съвет на Народна република България Тодор Живков (78) събира на кафенце в Резиденция „Банкя” обслужващия го персонал. Казва им, че днес ще се раздели с партийния пост, но ще остане на държавния. На готвачката, камериерката, шофьора, медсестрата и охраната хич не им се вярва – бай Тошо командва от 33 години и те не си представят живота без него.

От теб, Волене, остана само омраза!

Една година антикомунистът-патриотар крепеше правителството на БСП-ДПС, сега пак е на тяхна страна

Волене, в края на 1990 г. с теб работехме заедно във вестника на СДС – “Демокрация”. Ти беше сменил първия главен редактор Йордан Василев, аз дойдох от “Труд” и оглавих репортерския отдел. Тогава ти беше седесар, беше честен, псуваше комунистите и Съветския съюз. В същото време пусна на първа страница картата с черепите, която отврати от синята идея всички нормални привърженици на БКП. Аз помагах с каквото мога да се въведе професионализъм в редакцията и вестникът да помага на СДС в битката с червената номенклатура, а не с хилядите редови социалисти, които нямаха вина за золумите на Номенклатурата. Ти беше слаб главен редактор и след няма и година правилно те махнаха.

Задушница за будителите

Тази година Денят на будителите съвпадна с Архангеловата Задушница. Точно навреме!

След преврата на 9-и септември 1944 г. дошлите на власт със съветските щикове нашенски комунисти веднага вадят от календара Деня на будителите. Той не им е нужен. За тях будителите са вредни люде. Врагове на народа. За тях – забрава, ако са умрели вече. Ако са живи – куршум или затвор.