BEGIN TYPING YOUR SEARCH ABOVE AND PRESS RETURN TO SEARCH. PRESS ESC TO CANCEL

“Скитникът” Георги Марков: Страхът и срамът са за моите съдници!

36 години след подлото му убийство Писателят Дисидент се завърна в родната София

Завърна се като бронзов паметник, сътворен от скулптора Данко Данков. И застана на площад “Журналист” – изправен, с ръка в джоба, вперил поглед напред – Джери, какъвто го помнят приятелите му. И те бяха там, до него: Димитър Бочев, Георги Мишев, Марко Ганчев. Дойде от Лондон жена му Анабел, а от Америка – д-р Георги Лазаров, който е дал парите за паметника. Пред Георги Марков склониха глава трима президенти – Желю Желев, Петър Стоянов, Росен Плевнелиев, и кметицата Йорданка Фандъкова.

На добро място е паметникът – наоколо са живели Елин Пелин, Николай и Богомил Райнови, Димитър Талев, Сирак Скитник…

Епископ Константин отслужи водосвет – както го прави вече 33 години.

Георги Марков – авторът на “Жените на Варшава”, “Портрет на моя двойник”, “Задочни репортажи за България” и…сценария за филма “На всеки километър”.

Джери – харесван от жените, мъчен от туберкулоза, покерджия, безпартиен, но любимец на Тодор Живков.

Да, и такъв е бил. Можел е да пътува, където си иска (невъзможна възможност за 95% от населението на комунистическа България), имал е западна кола, допускан е до “светите” тайни на Компартийния архив, разрешено му е било по всяко време да звъни на Диктатора от Правец. Можел е да си живее живота, да папка и слушка – и да стане председател на Писателския съюз например… или зам.-шеф на Държавния съвет… или друго голямо нещо в Номенклатурата на БКП (немалко негови авери сториха това – и сега кротко си доживяват старините).

Той си остана на 49.

БКП нареди, КГБ помогна, а Държавна сигурност изпълни заповедта: “Убийте го!”

И днес – 36 години след смъртта му и 25 – от “избухването” на контролираната демокрация, никой не е наказан за тази гадост. Нещо повече – наследниците на тия, дето го убиха физически, го убиха втори път – със забрава. Няма го Георги Марков в учебниците по литература и история. Не знаят за него студентите. Защо? Защото пак пречи – сега на подлеците, дето ловко превърнаха тъмното си комунистическо минало в светло капиталистическо бъдеще.

Нека сведем глава пред Писателя Дисидент. И да не оставяме без цветя паметника му!

Пламен КАМЕНОВ

1 Comments

  1. Надежда Ковачева

    Това е погледът към Георги Марков – писателя-от всички страни. Но личността му ни вълнува до ден днешен. Да се помолим за упокоя на Душата му.

Остави коментар

Please be polite. We appreciate that. Your email address will not be published and required fields are marked