BEGIN TYPING YOUR SEARCH ABOVE AND PRESS RETURN TO SEARCH. PRESS ESC TO CANCEL

“Скитникът” Георги Марков: Страхът и срамът са за моите съдници!

36 години след подлото му убийство Писателят Дисидент се завърна в родната София

Завърна се като бронзов паметник, сътворен от скулптора Данко Данков. И застана на площад “Журналист” – изправен, с ръка в джоба, вперил поглед напред – Джери, какъвто го помнят приятелите му. И те бяха там, до него: Димитър Бочев, Георги Мишев, Марко Ганчев. Дойде от Лондон жена му Анабел, а от Америка – д-р Георги Лазаров, който е дал парите за паметника. Пред Георги Марков склониха глава трима президенти – Желю Желев, Петър Стоянов, Росен Плевнелиев, и кметицата Йорданка Фандъкова.

На добро място е паметникът – наоколо са живели Елин Пелин, Николай и Богомил Райнови, Димитър Талев, Сирак Скитник…

Епископ Константин отслужи водосвет – както го прави вече 33 години.

Георги Марков – авторът на “Жените на Варшава”, “Портрет на моя двойник”, “Задочни репортажи за България” и…сценария за филма “На всеки километър”.

Джери – харесван от жените, мъчен от туберкулоза, покерджия, безпартиен, но любимец на Тодор Живков.

Да, и такъв е бил. Можел е да пътува, където си иска (невъзможна възможност за 95% от населението на комунистическа България), имал е западна кола, допускан е до “светите” тайни на Компартийния архив, разрешено му е било по всяко време да звъни на Диктатора от Правец. Можел е да си живее живота, да папка и слушка – и да стане председател на Писателския съюз например… или зам.-шеф на Държавния съвет… или друго голямо нещо в Номенклатурата на БКП (немалко негови авери сториха това – и сега кротко си доживяват старините).

Той си остана на 49.

БКП нареди, КГБ помогна, а Държавна сигурност изпълни заповедта: “Убийте го!”

И днес – 36 години след смъртта му и 25 – от “избухването” на контролираната демокрация, никой не е наказан за тази гадост. Нещо повече – наследниците на тия, дето го убиха физически, го убиха втори път – със забрава. Няма го Георги Марков в учебниците по литература и история. Не знаят за него студентите. Защо? Защото пак пречи – сега на подлеците, дето ловко превърнаха тъмното си комунистическо минало в светло капиталистическо бъдеще.

Нека сведем глава пред Писателя Дисидент. И да не оставяме без цветя паметника му!

Пламен КАМЕНОВ

1 Comments

  1. Надежда Ковачева

    Това е погледът към Георги Марков – писателя-от всички страни. Но личността му ни вълнува до ден днешен. Да се помолим за упокоя на Душата му.

Leave a Reply to Надежда Ковачева Cancel reply

Please be polite. We appreciate that. Your email address will not be published and required fields are marked