Наистина ли само в BIT можеш да кажеш нещо за дуета Борисов-Пеевски?!

На 10 ноември, петък, между 17,15 и 17,30 ч. бях гост в предаването “еМисия България” на BIT. Как съм се представил, ще кажат зрителите. Но много ме заболя от едно нещо.

Един от най-близките ми хора ме уби по повод финала на интервюто –  че ако при комунизма бях казал нещо такова за тогавашните властници, водещата веднага щяха да я уволнят, а мен – да ме затворят! Та този човек ми рече: “Ти съзнаваш ли, че нещата, които каза в жив ефир за дуета Борисов-Пеевски, не могат да се видят в нито една друга телевизия, освен в BIT?!

Хванах се, че не съзнавах. Но си е точно така. Наистина само в BIT!

Така е и в почти всички вестници(без “Капитал” и “Сега”).  В повечето сайтове(но все пак далеч не във всички). За радиата не знам, не ги познавам.

И накрая се оказа, че Интернет е единствената територия, където има пълна свобода на мненията!

Всичко това – след 28 години демокрация.

Мамка му, як дует са тия двамцата – Генерала и Дебелия…

 

Пламен КАМЕНОВ

 

Въпроси, въпроси, въпроси…а отговори няма!

Приятели ми сториха люта забележка – две седмици откак съм зарязал блога си. Прави са. Занимавах се с несвойствена дейност – преговарях с търговци на вестници и реклама; редактирах дописки, написани право за кошчето; броях приходи, дето ги няма; опитвах се намалявам разходи, без които не може. Абе, не бях човек, а директор…

Журналистиката не се учи – или ти е в кръвта, или не!

 

Да напиша за студентите в УНСС моето кредо в професията, дето ме храни вече 36 години, се оказа трудна работа. При това моят учител Любен Генов ми нареди да напиша максимум 30 реда.

“Скитникът” Георги Марков: Страхът и срамът са за моите съдници!

36 години след подлото му убийство Писателят Дисидент се завърна в родната София

Завърна се като бронзов паметник, сътворен от скулптора Данко Данков. И застана на площад “Журналист” – изправен, с ръка в джоба, вперил поглед напред – Джери, какъвто го помнят приятелите му. И те бяха там, до него: Димитър Бочев, Георги Мишев, Марко Ганчев. Дойде от Лондон жена му Анабел, а от Америка – д-р Георги Лазаров, който е дал парите за паметника. Пред Георги Марков склониха глава трима президенти – Желю Желев, Петър Стоянов, Росен Плевнелиев, и кметицата Йорданка Фандъкова.

Задушница за будителите

Тази година Денят на будителите съвпадна с Архангеловата Задушница. Точно навреме!

След преврата на 9-и септември 1944 г. дошлите на власт със съветските щикове нашенски комунисти веднага вадят от календара Деня на будителите. Той не им е нужен. За тях будителите са вредни люде. Врагове на народа. За тях – забрава, ако са умрели вече. Ако са живи – куршум или затвор.

Нашенските мекерета легитимират турската партия!

Всички изяви на ДПС-лидерите у нас и в чужбина показват невероятната им наглост, презрение и омраза към България. След като заковаха електората си със заплахата за “нов възродителен процес” и го зазидаха в икономическите си зандани, тия отрепки купиха и циганите, а и доста българи – главно в обеднелия Северозапад. Прибавете няколкостотин нашенци-ибрикчии и гъзолизци, влиянието на Доган в големия бизнес и в прокуратурата, полицията,следствието и съда/какво направиха те при толкова тв-репортажи за купуване на гласове, за водене на агитация на турски език и т.н., и пр.?!/ : ето ви тъжната картина в Родината.

Саван за мъртвите

Едно мълчаливо бдение, една окървавена памет и една надежда застанаха очи в очи с президента и министър-председателя на България

Ако по времето, когато се е решавал въпросът за необходимостта от ловешкия концлагер, имаше толкова журналисти-свидетели, колкото вчера, него едва ли щеше да го има. Но не е имало, пък и да е знаел някой, къде ли би могъл да оповести “новината”?

Тайнственият КИНТЕКС

Оръжие, морал, държавна тайна, борба за мир, нужда от долари, интернационализъм, гласност, конверсия — как се връзва всичко това?

…Един японски войник бе останал незабелязан във филипинската джунгла 35 години след края на Втората световна война. В сравнение с него търговското предприятие КИНТЕКС е скромно: крие се само от 1967 г. (тогава е създадено). Впрочем крие се нее най-точният израз. Крият го. Но не от чужденците (иначе как ще купуват стоката му), а от нас, българите. Ако някой рече “то само това да е”, няма да е неправ. Но нали всяко нещо си има начало!

Портиерът в импозантната сграда на ул. “Антон Иванов” 66 в столицата (близо до хотел ,Витоша-Ню отани”) не скри любопитството си, когато показах журналистическата си карта. Като промърмори „и такива още не бяха идвали”, той набра вътрешния номер на генералния директор и…