Уличен помияр – в София това звучи гордо!

Фандъкова, какво чакаш – Бойко да ги почне с пушката ли?!

Умрях от яд тая заран, като гледах БиТиВи! Хората в софийския квартал “Малинова долина” – настръхнали, уплашени, бесни от поредното нападение на улични псета срещу човек(изяденият професор едва ли ще оцелее) – и срещу тях един мънкащ нещастник, който бил новият шеф на “Екоравновесие”! (За дебилната рускиня, дето защитаваше уличните псета, въобще не ми се говори, че ще я направя на нищо).

Банани

Случката би могла да мине за смешна… Бях на опашка за банани – стотина души, всеки от които следеше да не бъдат накърнени правата му. Кротко пристъпвах към заветния щанд, когато до ушите ми стигна английска реч. Говореха мъж и жена, той – лошо (дори аз го разбирах добре). Тя попита за какво чакат тия хора и в отговор чух: „Дават банани“.

След, което тя рече: „О, остави, по-добре да си купим отнякъде…“

Смейте се, де!

Няма да забравя „Нощен Труд”

Минаха 20 години от старта на първия и единствен български следобеден всекидневник след 10-и ноември. И не беше лош вестник – тиражът му стигна 120 000, а се продаваше следобед само в София, спомня си днес главният му редактор.

В страната отиваше на другата сутрин – с всички топли-топли всекидневници, които опоскваха екшъните ни, без да им мигне окото и без да споменават първоизточника на информацията (с едно изключение – баткото “Дневен Труд”).