Журналистиката не се учи – или ти е в кръвта, или не!

 

Да напиша за студентите в УНСС моето кредо в професията, дето ме храни вече 36 години, се оказа трудна работа. При това моят учител Любен Генов ми нареди да напиша максимум 30 реда.

Няма да забравя „Нощен Труд”

Минаха 20 години от старта на първия и единствен български следобеден всекидневник след 10-и ноември. И не беше лош вестник – тиражът му стигна 120 000, а се продаваше следобед само в София, спомня си днес главният му редактор.

В страната отиваше на другата сутрин – с всички топли-топли всекидневници, които опоскваха екшъните ни, без да им мигне окото и без да споменават първоизточника на информацията (с едно изключение – баткото “Дневен Труд”).