Да напиша за студентите в УНСС моето кредо в професията, дето ме храни вече 36 години, се оказа трудна работа. При това моят учител Любен Генов ми нареди да напиша максимум 30 реда.
Да напиша за студентите в УНСС моето кредо в професията, дето ме храни вече 36 години, се оказа трудна работа. При това моят учител Любен Генов ми нареди да напиша максимум 30 реда.
36 години след подлото му убийство Писателят Дисидент се завърна в родната София
Завърна се като бронзов паметник, сътворен от скулптора Данко Данков. И застана на площад “Журналист” – изправен, с ръка в джоба, вперил поглед напред – Джери, какъвто го помнят приятелите му. И те бяха там, до него: Димитър Бочев, Георги Мишев, Марко Ганчев. Дойде от Лондон жена му Анабел, а от Америка – д-р Георги Лазаров, който е дал парите за паметника. Пред Георги Марков склониха глава трима президенти – Желю Желев, Петър Стоянов, Росен Плевнелиев, и кметицата Йорданка Фандъкова.
Четиво за всеки, който ще каже: това не се отнася за мене
В 8 сутринта генералният секретар на ЦК на БКП и Председател на Държавния съвет на Народна република България Тодор Живков (78) събира на кафенце в Резиденция „Банкя” обслужващия го персонал. Казва им, че днес ще се раздели с партийния пост, но ще остане на държавния. На готвачката, камериерката, шофьора, медсестрата и охраната хич не им се вярва – бай Тошо командва от 33 години и те не си представят живота без него.
Една година антикомунистът-патриотар крепеше правителството на БСП-ДПС, сега пак е на тяхна страна
Волене, в края на 1990 г. с теб работехме заедно във вестника на СДС – “Демокрация”. Ти беше сменил първия главен редактор Йордан Василев, аз дойдох от “Труд” и оглавих репортерския отдел. Тогава ти беше седесар, беше честен, псуваше комунистите и Съветския съюз. В същото време пусна на първа страница картата с черепите, която отврати от синята идея всички нормални привърженици на БКП. Аз помагах с каквото мога да се въведе професионализъм в редакцията и вестникът да помага на СДС в битката с червената номенклатура, а не с хилядите редови социалисти, които нямаха вина за золумите на Номенклатурата. Ти беше слаб главен редактор и след няма и година правилно те махнаха.
Тази година Денят на будителите съвпадна с Архангеловата Задушница. Точно навреме!
След преврата на 9-и септември 1944 г. дошлите на власт със съветските щикове нашенски комунисти веднага вадят от календара Деня на будителите. Той не им е нужен. За тях будителите са вредни люде. Врагове на народа. За тях – забрава, ако са умрели вече. Ако са живи – куршум или затвор.